Бебетата в Разград с шест пъти по-висок риск от смърт спрямо София

Бебетата, родени в Разград, имат около шест пъти по-голям риск да умрат през първата година от живота си в сравнение с родените в София. Данните за последната година бяха представени на 14 октомври 2026 г. (сряда) в Народното събрание от Мария Брестничка от Секретариата на Националната мрежа за децата. Поводът е мониторинговият доклад „Бележник 2026“, обсъждан от Комисията по труда, демографската и социалната политика.

• 6 пъти – толкова по-висок е рискът за бебетата в Разград спрямо София според представените данни.
• 3,28 – средната оценка на държавата за грижата за децата през последните 15 години.
• 80 000 – с толкова е намаляло детското население в страната за 15 години.
• над 30% – дял на децата в риск от бедност и социално изключване.

Какво показват данните за Разград?

Според Мария Брестничка разликата между столицата и области като Разград достига шесткратни размери. Тя е пример за по-широка картина на регионални неравенства, които докладът определя като критични.

В наличните материали няма абсолютни числа – колко бебета са починали и колко са родени в областта. Не се посочват и причини за разликата. Затова коефициентът трябва да се разглежда като относителен показател за последната година, а не като обяснение на ситуацията в местното здравеопазване.

Област Разград има около 103 000 жители в седем общини – Разград, Исперих, Кубрат, Завет, Лозница, Самуил и Цар Калоян.

Какво още отчита докладът „Бележник 2026“?

Документът оценява работата на държавните институции през последните 15 години. Общата оценка е среден 3,28. Според Брестничка тя показва, че България може да постигне много повече. През периода са набелязани няколко големи реформи и планове, но днес те изглеждат като разпокъсани мерки и секторни системи, които не комуникират помежду си.

Докладът се основава на официални данни от секторните министерства. Където държавната статистика не дава информация, са използвани независими проучвания.

Положителната тенденция е, че общата детска смъртност в страната е спаднала наполовина за 15 години. Същевременно разликата между селата и градовете остава почти двойна. Детското население е намаляло с 80 000 души. Според Брестничка това е равностойно на година и три месеца без нито едно родено бебе в страната.

Бедност, насилие и приемна грижа

Над 30% от децата в България живеят в риск от бедност и социално изключване и този дял почти не се е променил през годините. „Многодетните семейства са най-бедната група“, заяви Брестничка и добави, че те са по-бедни и от пенсионерите. По думите ѝ образователната система продължава да възпроизвежда неравенствата, вместо да ги компенсира.

Доника Колева от фондация „Конкордия“ съобщи, че едно от всеки три деца у нас споделя, че е било жертва на насилие или злоупотреба. В сектора за закрила от насилие докладът дава оценка 3,35. Колева настоя за национална политика за превенция на агресията в училищата.

Председателят на Управителния съвет на Националната мрежа за децата Александрина Димитрова определи като основен успех закриването на старите масови домове за деца. Остават два – в Плевен и Варна, и се очаква да затворят до края на годината. Въпреки това в центровете за резидентни услуги живеят два пъти повече деца, отколкото в приемни семейства. Според нея това вреди на развитието на децата и е по-скъпо за данъкоплатците. Тя поиска нов национален дебат за приемната грижа, край на несигурното проектно финансиране и ясна стратегия за приемните родители.

Какво поискаха младите и как отговориха институциите?

Студентката Райна Негойчева от фондация „Конкордия“ представи резултатите от младежка анкета с три искания:

• училищните психолози да бъдат освободени от несвойствени административни задължения;
• да бъдат въведени часове по дигитални умения и медийна грамотност;
• да има дългосрочно финансиране за програми по ненасилствена комуникация и извънкласни дейности, развиващи емпатия.

Негойчева предложи и специален час за психично здраве, който да обхваща и най-малките ученици.

Депутатът от „Прогресивна България“ Диана Димитрова отбеляза, че в момента никой не може да получи направление за психолог по здравна каса, защото тези специалисти нямат статут на медицински лица. Тя предложи университетите да разкрият специалност „училищен психолог“.

Анна Бодакова от „Демократична България“ съобщи, че е сред вносителите на законопроект за дигитална грамотност в училище. По думите ѝ изкуственият интелект е все по-силен фактор за онлайн тормоза сред непълнолетните.

Заместник-министърът на образованието и науката Таня Панчева призна, че в училищата има сериозен проблем с дисциплината и че министерството е предложило пакет от мерки. За липсата на координация и разминаващата се статистика тя посочи, че се изгражда единна информационна система, която да свързва институциите и да подава ранни сигнали за деца в риск.

По информация на Dunavmost и „Блиц“.