История на Разград – от Абритус до днес
Как римският кастел Абритус се превръща в град, защо през 251 г. тук загива римски император, какво е било Хезарград и как Разград посреща Освобождението.
Разград е от онези градове, в които историята не стои само в музея. Руините на античния Абритус се виждат от квартал „Абритус“, минаретата и часовниковата кула напомнят за Хезарград, а площадът с мавзолея пази спомена за 1878 г.
Траки и римляни
Долината на Бели Лом е обитавана от дълбока древност. Най-ранните находки в района – кремъчни пластини от местностите Чуката и Друма край Осенец – са на около 15–18 хиляди години. В Хисарлъшката селищна могила и край Радинград са открити сечива, керамика, култова пластика и накити от средиземноморската мида спондилус от каменно-медната епоха.
През V век пр. Хр. на хълма Хисарлъка съществува тракийско селище. В края на I век сл. Хр. до него се установява римска кохорта, а скоро след това възниква военен лагер – кастел, част от пътя между Сексагинта Приста (Русе) и Марцианопол (Девня). Най-ранният надпис, споменаващ Абритус, е от 139 г. През III век кастелът прераства в град с форум, обществени сгради, водопровод и крепостна стена с 35 кули и 4 порти.
Битката при Абритус, 251 г.
През лятото на 251 г. край стените на града готите на цар Книва се срещат с армията на император Деций Траян. Римляните първоначално надделяват, но преследвайки противника, навлизат в блатиста местност, където са обкръжени и разбити. Императорът загива заедно със сина си Херений Етруск – за първи път римски император пада в битка с „варвари“. Телата им никога не са открити.
Ранновизантийски град и разрушение
През IV–VI век Абритус е укрепен ранновизантийски град и седалище на епископ – известен е епископ Марциан от средата на V век. Градът преживява готски, хунски и други нашествия, докато около 586 г. аварите го разрушават окончателно. През 1971 г. край крепостната стена е открито едно от най-големите късноантични съкровища – 835 златни монети с общо тегло около 4 кг.
Хръзград и Хезарград
За средновековното селище историците спорят. В източниците се срещат имената Хръзград, Хразград и Хризград, а някои учени ги свързват с божеството Хорс. В османско време градът е известен като Хезарград. През XVI–XVII век се изграждат джамията „Ибрахим паша“, медресе, библиотека, кервансарай с оловен покрив и голяма баня с две отделения, а в началото на XVIII век – часовниковата кула. Градът е важен занаятчийски център с връзки до Русе, Шумен, Варна, Дубровник и Брашов.
Възраждане
Първото сведение за българско килийно училище в Разград е от 1667 г. През 1847 г. Никола Икономов от Жеравна открива взаимно училище, а през 1849 г. започват да учат и момичета – учителка е съпругата му Станка Николица Спасо-Еленина. През 1860 г. е открито класно училище, а през февруари 1870 г. – читалище „Съгласие“, днес „Развитие“. Тогава е построена и църквата „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“, осветена през 1860 г.
През 1872 г. апостолът Ангел Кънчев основава в града революционния комитет „Искра“ с председател Гани Чернев. В района действа и четата на Таньо войвода.
Освобождението
В средата на януари 1878 г. османската власт напуска града. Българите от махала Варуша се барикадират и пазят квартала, а младежи, облечени в турски дрехи, достигат до руските части край Гецово, за да съобщят, че в града няма войска. Привечер на 28 януари (нов стил) руските войски влизат в Разград. Броени дни по-късно е избран първият градски съвет, оглавен от търговеца Георги Попов. Загиналите за освобождението са почетени с мавзолея-костница на площад „Възраждане“, открит на 14 октомври 1880 г.
ХХ век
От 1881 до 1901 г. Разград е окръжен град, след това – околийски център, което забавя развитието му. След Втората световна война градът се индустриализира: през 1954 г. е открит заводът за антибиотици, през 1961 г. – заводът за стъкло и порцелан, през 1964 г. – машиностроителният завод за бутала, а по-късно и заводът за преработка на царевица. Населението достига своя връх – над 58 000 души – през 1991 г.
Днес
Днес Разград е град с около 27 500 жители, с силна фармацевтична и хранителна промишленост, университетски филиал на Русенския университет, театър, музеи и футболен клуб с европейска известност. Античният Абритус е сред Стоте национални туристически обекта, а джамията „Ибрахим паша“ – паметник на културата. Повече за местата, които можете да посетите, ще намерите в пътеводителя Забележителности в Разград и региона.
