Лудогорието – природа, гори и защитени места
Защо Делиорман означава „луда гора“, какви гори и животни има в Лудогорието, кои са защитените местности и кои са най-красивите места за разходка.
Лудогорието е спокоен край – с безкрайни ниви, остатъци от вековни гори, каньони на пресъхващи реки и много птици. Ето какво да знаете за природата на областта.
„Лудата гора“
Старото име на областта – Делиорман – означава „луда гора“. Историците смятат, че то е останало още от куманите и се среща под формата Телеорман в съчинения от XII век. През османското нашествие районът е наричан и „горско море“. До XVIII век платото е покрито с гъсти гори, които се сливат с горите на Стара планина. След масовото изсичане днес горите са разпокъсани, но в региона все още има големи масиви от летен и зимен дъб, благун и цер.
През 1942 г. властите се опитват да преименуват областта на Полесие, но името не се налага. От 1950 г. официалното име е Лудогорие – буквален превод на Делиорман.
Релеф и води
Лудогорското плато е на 250–350 м надморска височина и е изградено от варовици и мергели, покрити с льос. Водата бързо се губи в карстовите пукнатини – затова повечето реки са с каньоновидни долини и през лятото пресъхват. Изключение е Бели Лом, както и участъци от Царацар (Крапинец) край Демир баба теке. Каньонът на Бели Лом след Дряновец е едно от най-живописните места в областта.
Животни и птици
Лудогорието е богато на дивеч – благороден елен, сърна, дива свиня, див заек, фазан, яребица. Известните ловни стопанства „Воден“ и „Паламара“ привличат ловци от цялата страна. От хищниците се срещат лисица, чакал и вълк. Регионът е част от миграционните пътища на птиците – Историческият музей в Исперих организира наблюдения с Българското дружество за защита на птиците при Свещари.
Двете местни породи, кръстени на областта, са делиорманският кон и делиорманското гонче.
Защитени места
- Историко-археологически резерват „Сборяново“ – освен паметниците съхранява и ценни горски и скални местообитания.
- „Юперска курия“ – вековна дъбова гора в община Кубрат.
- „Мющерека“ край Беловец – естествено находище на див божур.
- Находище на турска леска край Кубрат.
- Скалните венци край Каменово.
- „Божурите“ край Печеница, община Исперих.
Най-красивите сезони
Пролетта, когато цъфтят божурите и горите се раззеленяват, и есента – с жълтите дъбови гори и залезите над полетата – са най-подходящото време за разходки. Лятото е горещо, а най-приятни са ранните утрини край язовирите.
